"Трябва ли винаги да учим децата си с книги? Нека първо да ги научим да гледат към звездите, да се възхищават на слънцето и планините. Нека ги запознаем с дърветата, с пеперудите и цветята. Да събудим у тях възхита и възторг към цвета на живота. Едва тогава те ще се научат да мислят. А щом започнат да мислят, ще започнат да питат. Тогава им дайте книга." Дейвид Полис
- Моята философия за целта на образованието поставя в центъра детето. Добрият учител според мен е този, който умее да преподава на достъпен и разбираем език, да усъвършенства постоянно знанията и опита си. Това ме мотивира да повишавам непрекъснато своите педагогически компетенции, като се включвам с удоволствие в различни обучителни курсове. Фокусиране върху индивидуалните потребности и включване на учениците в процеса на учене. —Необходимо е индивидуалните различия да се разпознават, уважават и дори поощряват. —Всеки ученик има силни страни и целта на образованието е да ги индентифицира и надгражда. Живеем в една мултифункционална и многонационална Европа и поради тази причина една от основните ни задачи като преподаватели е да научим децата да осъществяват социални компетенции помежду си. Добрият учител е онзи, който постоянно усъвършенства знанията и опита си, умее да приема съвети, да приема критика. Учителят трябва да бъде медиатор, а не първоизточник на информация, в това дигитално общество. Преподаването е двустранен процес, опакован с удобствата и предимствата на ИТ. Моята роля на учител е да открия и развия таланта на ученика, да му подам ръка, когато има нужда. Как убеждавам моите ученици? Казвам им, че бъдещето е в техни ръце, опитвам се да им докажа, че пътят на знанието отваря много врати, прави живота по-лесен. Преподавателските ми похвати се променят съобразно темата, аудиторията и времето. Времето е параметър, който е много важен за успеха. Важно е в процеса на обучение да се постигнат положителни промени в личността на учениците и овладяване на трайни знания, умения и навици. Вярвам непоколебимо, че преподаването не се състои само в наизустяване на правила. Преподаването изисква по-динамичен подход и една по-гъвкава методика. Не е достатъчен класическият образователен модел, в който ученикът е обикновен “приемник”, наизустяващ механично подадена информация, а преподавателят играе роля на основен “източник” на познания. Напротив, поставям не само ученика, който се обучава и възпитава, но и неговият преподавател в центъра на образователния процес.